1.

издъ́ржам

1. (на какво) Устоявам, успявам да понеса нещо, обикновено трудно, тежко.

Металът издържа на натиск.
Материалът издържа на висока температура.
Издържам на студ.
Издържам на глад.
Издържам на натоварване.
Издържам на лишения.
Издържам на критика.

2. (какво) Успешно отговарям на въпроси, изисквания; вземам изпит и подобни.

Издържах изпита с четворка.

3. (какво/на какво) Устоявам, имам качества за конкуренция, критика и подобни.

Не издържа на никаква критика.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издържам издържаме
второ лице издържаш издържате
трето лице издържа издържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържа издържахте
трето лице издържа издържаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържаше издържахте
трето лице издържаше издържаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издържай издържайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържан издържана издържано издържани
членувана издържания издържаната издържаното издържаните
с пълен член издържаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържащ издържаща издържащо издържащи
членувана издържащия издържащата издържащото издържащите
с пълен член издържащият — — —
Деепричастие
издържайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-дър-жам
  • форми издъ́ржаш, несв. и издържа́, св.
Източник

2.

издъ́ржам

(кого, какво) Осигурявам средства за съществуване.

Издържам семейство.
Издържам студент.
Издържам училище.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издържам издържаме
второ лице издържаш издържате
трето лице издържа издържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържа издържахте
трето лице издържа издържаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържаше издържахте
трето лице издържаше издържаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издържай издържайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържан издържана издържано издържани
членувана издържания издържаната издържаното издържаните
с пълен член издържаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържащ издържаща издържащо издържащи
членувана издържащия издържащата издържащото издържащите
с пълен член издържащият — — —
Деепричастие
издържайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми издъ́ржаш, несв. и издържа́, св.
Източник
издържам се

Осигурявам си средства за съществуване.

Издържам се с писане.
  • възвратен глагол
  • форми издържа се