хранту́тя

(кого, разговорно, грубо) Храня, издържам този, който не заслужава или от който няма никаква полза.

Цял живот хрантутеше сина си, това ѝ е за отплата.
Само ги хрантутим тия животни, а не растат.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хрантутя хрантутим
второ лице хрантутиш хрантутите
трето лице хрантути хрантутят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хрантутих хрантутихме
второ лице хрантути хрантутихте
трето лице хрантути хрантутиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хрантутех хрантутехме
второ лице хрантутеше хрантутехте
трето лице хрантутеше хрантутеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хрантути хрантутете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрантутил хрантутила хрантутило хрантутили
членувана хрантутилия хрантутилата хрантутилото хрантутилите
с пълен член хрантутилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрантутел хрантутела хрантутело хрантутели
членувана хрантутелия хрантутелата хрантутелото хрантутелите
с пълен член хрантутелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрантутен хрантутена хрантутено хрантутени
членувана хрантутения хрантутената хрантутеното хрантутените
с пълен член хрантутеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрантутещ хрантутеща хрантутещо хрантутещи
членувана хрантутещия хрантутещата хрантутещото хрантутещите
с пълен член хрантутещият — — —
Деепричастие
хрантутейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хран-ту-тя
  • форми хранту́тиш, мин. св. хранту́тих и хрантути́х, мин. прич. хранту́тил и хрантути́л, несв.;
Източник