1.

хра́ня

1. (кого, какво) Давам храна да яде.

Отивам да храня децата.
Храня добитък.

2. (кого, какво) Осигурявам необходимите средства за издръжка; издържам.

Мъжът ѝ не работи и тя трябва да ги храни.

хранити старобългарски хра́ня

Старобълг. хранити φυλάττειν „храня“ (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр.). Производен на храна.

хранене — съществително име Две хранения на ден.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице храня храним
второ лице храниш храните
трето лице храни хранят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице храних хранихме
второ лице храни хранихте
трето лице храни храниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хранех хранехме
второ лице хранеше хранехте
трето лице хранеше хранеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
храни хранете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранил хранила хранило хранили
членувана хранилия хранилата хранилото хранилите
с пълен член хранилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранел хранела хранело хранели
членувана хранелия хранелата хранелото хранелите
с пълен член хранелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранен хранена хранено хранени
членувана хранения хранената храненото хранените
с пълен член храненият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранещ хранеща хранещо хранещи
членувана хранещия хранещата хранещото хранещите
с пълен член хранещият — — —
Деепричастие
хранейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хра-ня
  • форми хра́ниш, мин. св. хра́них и храни́х, мин. прич. хра́нил и храни́л, несв.
Източници
храня се

1. Ям.

Храня се в стол.
Храня се бързо.

2. Издържам се, прехранвам се.

От тези книги се храня.
  • възвратен глагол

2.

хра́ня

книжовно

В съчетание със съществителни за чувство — изпитвам.

Храня омраза.
Храня голяма любов.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице храня храним
второ лице храниш храните
трето лице храни хранят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице храних хранихме
второ лице храни хранихте
трето лице храни храниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хранех хранехме
второ лице хранеше хранехте
трето лице хранеше хранеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
храни хранете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранил хранила хранило хранили
членувана хранилия хранилата хранилото хранилите
с пълен член хранилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранел хранела хранело хранели
членувана хранелия хранелата хранелото хранелите
с пълен член хранелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранен хранена хранено хранени
членувана хранения хранената храненото хранените
с пълен член храненият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хранещ хранеща хранещо хранещи
членувана хранещия хранещата хранещото хранещите
с пълен член хранещият — — —
Деепричастие
хранейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми хра́ниш, мин. св. хра́них и храни́х, мин. прич. хра́нил и храни́л, несв.
Източник