къ́рмя

1. (кого) Давам на кърмаче да суче.

Майките кърмят децата през шест часа.

2. (кого, преносно) Отглеждам, отхранвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кърмя кърмим
второ лице кърмиш кърмите
трето лице кърми кърмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кърмих кърмихме
второ лице кърми кърмихте
трето лице кърми кърмиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кърмех кърмехме
второ лице кърмеше кърмехте
трето лице кърмеше кърмеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кърми кърмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кърмил кърмила кърмило кърмили
членувана кърмилия кърмилата кърмилото кърмилите
с пълен член кърмилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кърмел кърмела кърмело кърмели
членувана кърмелия кърмелата кърмелото кърмелите
с пълен член кърмелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кърмен кърмена кърмено кърмени
членувана кърмения кърмената кърменото кърмените
с пълен член кърменият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кърмещ кърмеща кърмещо кърмещи
членувана кърмещия кърмещата кърмещото кърмещите
с пълен член кърмещият — — —
Деепричастие
кърмейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кър-мя
  • форми къ́рмиш, мин. св. къ́рмих и кърми́х, мин. прич. къ́рмил и кърми́л, несв.
Източник