1.

изпи́твам

1. (кого) Провеждам изпит.

Днес ще изпитам десет студенти.

2. (кого какво) Изпробвам в качества, възможности, работа.

Изпитвам леки коли.
Първо ще изпитаме състезателните му възможности.

3. (разговорно, кого) Стремя се да узная, като подпитвам.

Изпитвам го за отношенията помежду им.
изпитване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпитвам изпитваме
второ лице изпитваш изпитвате
трето лице изпитва изпитват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпитвах изпитвахме
второ лице изпитва изпитвахте
трето лице изпитва изпитваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпитвах изпитвахме
второ лице изпитваше изпитвахте
трето лице изпитваше изпитваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпитвай изпитвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитвал изпитвала изпитвало изпитвали
членувана изпитвалия изпитвалата изпитвалото изпитвалите
с пълен член изпитвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитвал изпитвала изпитвало изпитвали
членувана изпитвалия изпитвалата изпитвалото изпитвалите
с пълен член изпитвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитван изпитвана изпитвано изпитвани
членувана изпитвания изпитваната изпитваното изпитваните
с пълен член изпитваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитващ изпитваща изпитващо изпитващи
членувана изпитващия изпитващата изпитващото изпитващите
с пълен член изпитващият — — —
Деепричастие
изпитвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-пит-вам
  • форми изпи́тваш, несв. и изпи́там, св.
Източник

2.

изпи́твам

1. (какво) Чувствам, усещам.

Изпитвам срам.
Изпитвам страх.
Изпитвам радост.

2. (какво) Понасям, подложен съм.

Изпитвам трудности.
Изпитвам лишения.
Изпитвам въздействие.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпитвам изпитваме
второ лице изпитваш изпитвате
трето лице изпитва изпитват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпитвах изпитвахме
второ лице изпитва изпитвахте
трето лице изпитва изпитваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпитвах изпитвахме
второ лице изпитваше изпитвахте
трето лице изпитваше изпитваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпитвай изпитвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитвал изпитвала изпитвало изпитвали
членувана изпитвалия изпитвалата изпитвалото изпитвалите
с пълен член изпитвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитвал изпитвала изпитвало изпитвали
членувана изпитвалия изпитвалата изпитвалото изпитвалите
с пълен член изпитвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитван изпитвана изпитвано изпитвани
членувана изпитвания изпитваната изпитваното изпитваните
с пълен член изпитваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпитващ изпитваща изпитващо изпитващи
членувана изпитващия изпитващата изпитващото изпитващите
с пълен член изпитващият — — —
Деепричастие
изпитвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми изпи́тваш, несв. и изпи́там, св.
Източник