1.

та́я

Друга форма на „тази“, женски род на „този“.

Каква е тая книга?
Тя е тая, на която дадох парите.

*ta праславянски та́я

От праславянското „*ta“ с частицата „*ja“.

  • показателно местоимение
  • пренасяне тая
Източник

2.

тая́

(какво) Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам.

Тая болката си.

*tajiti праславянски тая́

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тая таим
второ лице таиш таите
трето лице таи таят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице таих таихме
второ лице таи таихте
трето лице таи таиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице таях таяхме
второ лице таеше таяхте
трето лице таеше таяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тай тайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таил таила таило таили
членувана таилия таилата таилото таилите
с пълен член таилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таял таяла таяло таели
членувана таялия таялата таялото таелите
с пълен член таялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таен таена таено таени
членувана таения таената таеното таените
с пълен член таеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таящ таяща таящо таящи
членувана таящия таящата таящото таящите
с пълен член таящият — — —
Деепричастие
таейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми таи́ш, мин. св. таи́х, мин. прич. таи́л, несв.
Източници
тая се

1. Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят.

Тая се в мазата.

2. (преносно, разговорно, в какво) Обикновено в трето лице Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо.

Ще видим какво се таи в тази работа.
  • възвратен глагол

3.

та́я

(диалектно) Топя се, ставам на течност.

*tajati праславянски та́я

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тая таим
второ лице таиш таите
трето лице таи таят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице таих таихме
второ лице таи таихте
трето лице таи таиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице таях таяхме
второ лице таеше таяхте
трето лице таеше таяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тай тайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таил таила таило таили
членувана таилия таилата таилото таилите
с пълен член таилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таял таяла таяло таели
членувана таялия таялата таялото таелите
с пълен член таялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таен таена таено таени
членувана таения таената таеното таените
с пълен член таеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таящ таяща таящо таящи
членувана таящия таящата таящото таящите
с пълен член таящият — — —
Деепричастие
таейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
Източници