укри́вам

1. (кого, какво) Слагам на тайно място; скривам.

Укривам крадени вещи.
Укривам нелегални в дома си.

2. (кого, какво) Не заявявам, не декларирам, не изказвам, не издавам; прикривам.

Укривам доходи.
Укривам престъпления.
Укривам крадците.
укриване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице укривам укриваме
второ лице укриваш укривате
трето лице укрива укриват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице укривах укривахме
второ лице укрива укривахте
трето лице укрива укриваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице укривах укривахме
второ лице укриваше укривахте
трето лице укриваше укриваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
укривай укривайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укривал укривала укривало укривали
членувана укривалия укривалата укривалото укривалите
с пълен член укривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укривал укривала укривало укривали
членувана укривалия укривалата укривалото укривалите
с пълен член укривалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укриван укривана укривано укривани
членувана укривания укриваната укриваното укриваните
с пълен член укриваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укриващ укриваща укриващо укриващи
членувана укриващия укриващата укриващото укриващите
с пълен член укриващият — — —
Деепричастие
укривайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ук-ри-вам
  • форми укри́ваш, несв. и укри́я, св.
Източник
укривам се

Скривам се от властите, полицията (поради извършена нередност, когато ме търсят).

  • възвратен глагол
  • форми укрия се