прита́йвам

Притаявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притайвам притайваме
второ лице притайваш притайвате
трето лице притайва притайват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притайвах притайвахме
второ лице притайва притайвахте
трето лице притайва притайваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притайвах притайвахме
второ лице притайваше притайвахте
трето лице притайваше притайваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притайвай притайвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притайвал притайвала притайвало притайвали
членувана притайвалия притайвалата притайвалото притайвалите
с пълен член притайвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притайвал притайвала притайвало притайвали
членувана притайвалия притайвалата притайвалото притайвалите
с пълен член притайвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притайван притайвана притайвано притайвани
членувана притайвания притайваната притайваното притайваните
с пълен член притайваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притайващ притайваща притайващо притайващи
членувана притайващия притайващата притайващото притайващите
с пълен член притайващият — — —
Деепричастие
притайвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-тай-вам
  • форми притайваш, несв.
Източник