прикъ́твам

разговорно

1. (кого, какво) Скривам, запазвам, скътвам.

Прикътвам пари.

2. (кого, какво) Нареждам, подреждам.

Прикътвам постеля.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прикътвам прикътваме
второ лице прикътваш прикътвате
трето лице прикътва прикътват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прикътвах прикътвахме
второ лице прикътва прикътвахте
трето лице прикътва прикътваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прикътвах прикътвахме
второ лице прикътваше прикътвахте
трето лице прикътваше прикътваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прикътвай прикътвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прикътвал прикътвала прикътвало прикътвали
членувана прикътвалия прикътвалата прикътвалото прикътвалите
с пълен член прикътвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прикътвал прикътвала прикътвало прикътвали
членувана прикътвалия прикътвалата прикътвалото прикътвалите
с пълен член прикътвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прикътван прикътвана прикътвано прикътвани
членувана прикътвания прикътваната прикътваното прикътваните
с пълен член прикътваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прикътващ прикътваща прикътващо прикътващи
членувана прикътващия прикътващата прикътващото прикътващите
с пълен член прикътващият — — —
Деепричастие
прикътвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-кът-вам
  • форми прикътваш, несв. и прикътам, св.
Източник