притая́вам

(какво) Спотаявам, затаявам, не позволявам да се чуе.

Притаявам дъх.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притаявам притаяваме
второ лице притаяваш притаявате
трето лице притаява притаяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притаявах притаявахме
второ лице притаява притаявахте
трето лице притаява притаяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притаявах притаявахме
второ лице притаяваше притаявахте
трето лице притаяваше притаяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притаявай притаявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притаявал притаявала притаявало притаявали
членувана притаявалия притаявалата притаявалото притаявалите
с пълен член притаявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притаявал притаявала притаявало притаявали
членувана притаявалия притаявалата притаявалото притаявалите
с пълен член притаявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притаяван притаявана притаявано притаявани
членувана притаявания притаяваната притаяваното притаяваните
с пълен член притаяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притаяващ притаяваща притаяващо притаяващи
членувана притаяващия притаяващата притаяващото притаяващите
с пълен член притаяващият — — —
Деепричастие
притаявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-та-я-вам
  • форми притаяваш, несв. и притая, св.
Източник
притаявам се

Заставам тихо, за да не бъда открит; спотаявам се.

  • възвратен глагол
  • форми притая се