приютя́вам

(кого) Давам подслон; настанявам при себе си.

  • приемам на квартира
  • настанявам временно
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приютявам приютяваме
второ лице приютяваш приютявате
трето лице приютява приютяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приютявах приютявахме
второ лице приютява приютявахте
трето лице приютява приютяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приютявах приютявахме
второ лице приютяваше приютявахте
трето лице приютяваше приютяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приютявай приютявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приютявал приютявала приютявало приютявали
членувана приютявалия приютявалата приютявалото приютявалите
с пълен член приютявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приютявал приютявала приютявало приютявали
членувана приютявалия приютявалата приютявалото приютявалите
с пълен член приютявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приютяван приютявана приютявано приютявани
членувана приютявания приютяваната приютяваното приютяваните
с пълен член приютяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приютяващ приютяваща приютяващо приютяващи
членувана приютяващия приютяващата приютяващото приютяващите
с пълен член приютяващият — — —
Деепричастие
приютявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-ю-тя-вам
  • форми приютяваш, несв. и приютя, св.
Източник