1.

гу́ша

1. Предната част на шията у човек или животно, птица.

2. Месестата част под брадата на човек.

Виж каква гуша има!

3. Разширение на хранопровода у някои птици, където се събира погълнатата храна и отчасти се смила.

4. (рядко) Гърло.

5. (разговорно) Заболяване на щитовидната жлеза, при което тя се увеличава и се появява подутина в предната част на шията.

*geusiae латински „гърло“ guşă през румънски гу́ша

До гуша

(разговорно) Извънредно много.

Дойде ми до гуша

(разговорно) Омръзна ми.

Напълвам си гушата

(разговорно) Награбвам се.

единствено число множествено число
нечленувана гуша гуши
членувана гушата гушите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне гу-ша
  • форми мн. гу́ши
Източници

2.

гу́ша

(какво) Свивам, притискам.

Гуша глава в полата на майка си.
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми гу́шиш, мин. св. гуши́х, мин. прич. гуши́л, несв.
Източник
гуша се

Притискам се, свивам се, свирам се.

Гуша се от студ в кожухчето си.
  • възвратен глагол

3.

гу́ша

(диалектно, какво) Угоявам.

Гуша гъски.
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми гу́шиш, мин. св. гу́ших
Източник