1.

ши́я

1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на главата; врат.

Тънка шия.

2. Подобна по форма горна част на шише, стомна и други.

*šija праславянски „яка, звено“ ши́я

Производна от глагола „шия“.

До шия

(разговорно) Извънредно много, до краен предел, във висока степен (обикновено за нещо негативно).

Не по врат, а по шия

(разговорно) Без разлика, все едно.

Превивам шия

Подчинявам се.

Сядам на шията (на някого)

Подчинявам грубо някого на волята си.

Увисвам на шията (на някого)

1. Натрапвам се на някого да се грижи за мен. 2. За жена — заставям някого да се ожени за мен.

Хващам за шията (някого)

Потърсвам отговорност от някого за постъпките му, като не му позволявам да избегне възмездието.

шиен — прилагателно име Шиен прешлен.
единствено число множествено число
нечленувана шия шии
членувана шията шиите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне шия
  • форми мн. ши́и
Източници

2.

ши́я

1. (какво) С конец и игла свързвам две неща; зашивам.

Шия копче.
Шия на машина.

2. (какво) С помощта на игла и конец изработвам дрехи, облекло.

Шия рокли.
Умея да шия.

3. (какво, разговорно) Бродирам.

Шия карета.

*šiti праславянски ши́я

шиене — съществително име
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми ши́еш, мин. св. ших, мин. прич. шил, несв.
Източници