-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
гъ́рло -
1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята.
Заседна ми кост в гърлото.
-
2. Гуша.
-
3. (разговорно, само множествено число) В съчетание с числителни имена: хора за изхранване.
Вкъщи ме чакат пет гърла, и всичките — гладни.
-
4. Горна тясна част на съд; отвор.
Гърлото на бутилката.
-
5. Отвор, кухина, уста.
Гърло на пещ.
Сродни думи: стпрус. gurcle „гърло“, лит. gurklys, вин. п. gurklį „гърло“, стгрц. βάραθρον „паст“, дат. kverk, тох. В kor „гърло“ от *gʷerw-, *gʷerkʷ-, *gʷergʷ-.
(разговорно) Викам, крещя.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | гърло | гърла |
| членувана | гърлото | гърлата |