гъ́рло

1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята.

Заседна ми кост в гърлото.

2. Гуша.

3. (разговорно, само множествено число) В съчетание с числителни имена: хора за изхранване.

Вкъщи ме чакат пет гърла, и всичките — гладни.

4. Горна тясна част на съд; отвор.

Гърлото на бутилката.

5. Отвор, кухина, уста.

Гърло на пещ.

Сродни думи: стпрус. gurcle „гърло“, лит. gurklys, вин. п. gurklį „гърло“, стгрц. βάραθρον „паст“, дат. kverk, тох. В kor „гърло“ от *gʷerw-, *gʷerkʷ-, *gʷergʷ-.

Дера си гърлото

(разговорно) Викам, крещя.

гърлен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана гърло гърла
членувана гърлото гърлата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне гър-ло
  • форми мн. гърла́
Източници