1.

уста́

1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане.

Отварям си устата и лапвам бонбона.

2. Устни.

Красива уста.

3. (разговорно, преносно) Способност да се говори; общителност, дар слово.

Има уста, произнася цели речи.
Има голяма уста, не можеш да го наддумаш.

4. (преносно) Отвор на машина, съд и други.

Уста на бутилка.
Уста на чувал.

*usta праславянски уста́

Вземам/взема думата от устата

(разговорно) Казвам това, което друг е искал да каже.

Гледам в устата (някого)

Угоднича, угаждам му.

Гледам в устата (някого)

Гледам го, като яде.

Запушвам/запуша устата (на някого)

Оборвам твърдения със силни аргументи.

Запушвам/запуша устата (на някого)

Накарвам някого да спре да говори.

Има жълто около устата

(разговорно) Млад, неопитен.

Мед капе от устата му

(разговорно) Много е любезен.

Оставам/остана с пръст в устата

(разговорно) Излъган съм в очакванията си.

Плюли си в устата

(разговорно) Казват едно и също.

С половин уста

Едва-едва, без желание.

единствено число множествено число
нечленувана уста усти
членувана устата устите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ус-та
  • форми мн. усти́
Източници

2.

уста́

(остаряло) Майстор (стои пред лично име).

Уста Кольо Фичето.

استاد (ūstā) персийски اوسته (usta) през османски турски уста́

единствено число множествено число
нечленувана уста усти
членувана устата устите
  • съществително име, мъжки род
  • форми неизм.
Източници