-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
уста́ -
1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане.
Отварям си устата и лапвам бонбона.
-
2. Устни.
Красива уста.
-
3. (разговорно, преносно) Способност да се говори; общителност, дар слово.
Има уста, произнася цели речи.
Има голяма уста, не можеш да го наддумаш.
-
4. (преносно) Отвор на машина, съд и други.
Уста на бутилка.
Уста на чувал.
*usta праславянски уста́
(разговорно) Казвам това, което друг е искал да каже.
Угоднича, угаждам му.
Гледам го, като яде.
Оборвам твърдения със силни аргументи.
Накарвам някого да спре да говори.
(разговорно) Млад, неопитен.
(разговорно) Много е любезен.
(разговорно) Излъган съм в очакванията си.
(разговорно) Казват едно и също.
Едва-едва, без желание.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | уста | усти |
| членувана | устата | устите |