ждрело́

Тясно речно корито обградено от стръмни склонове.

жрѣло старобългарски ждрело́

старобълг. жрѣло. Срв. старобълг. глагол по-жрѣти, по-жьрѫ „поглъщам“ (Супрасъл. сб.), свързан с лит. gerti, geriu, латв. dzert, dzeru „пия“, староинд. girati, gŗņāti, лат. vorāre, старогръц. βιβρώσκω „поглъщам“ от ие. *gʷere- Старогрц. βάραθρον „пропаст“ е от субстратен език и няма отношение към жрѣло.

единствено число множествено число
нечленувана ждрело ждрела
членувана ждрелото ждрелата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ждре-ло
Източници