1.

позна́вам

1. (какво) Имам знания, познания за нещо.

Познавам града.

2. (кого) Знам някого по име и знам основните неща за него.

Познавам Никола.

3. Придобивам знания за нещо или за някого; опознавам.

Познах твоя инат след дълги години брак.

4. (остаряло) Обладавам (в библейски смисъл).

И мъжът позна жената.

От по- и „зная“ с наставката -вам.

  • зная
  • запознат съм
  • осведомен съм
  • разбирам от
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице познавам познаваме
второ лице познаваш познавате
трето лице познава познават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице познавах познавахме
второ лице познава познавахте
трето лице познава познаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице познавах познавахме
второ лице познаваше познавахте
трето лице познаваше познаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
познавай познавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познавал познавала познавало познавали
членувана познавалия познавалата познавалото познавалите
с пълен член познавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познавал познавала познавало познавали
членувана познавалия познавалата познавалото познавалите
с пълен член познавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познаван познавана познавано познавани
членувана познавания познаваната познаваното познаваните
с пълен член познаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познаващ познаваща познаващо познаващи
членувана познаващия познаващата познаващото познаващите
с пълен член познаващият — — —
Деепричастие
познавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне поз-на-вам
  • форми позна́ваш, несв.
Източници
познавам се

1. Само в трето лице. Вижда се, личи, проличава.

Времето се познава по облаците.

2. (с кого) Запознат съм с някого, поддържам връзки с него.

Познавам се с него.
  • възвратен глагол

2.

позна́вам

какво/кого

1. Откривам, схващам, разбирам, отгатвам.

Познах го.
Познай какво е това.

2. Обикновено за гадателка, пророчица — умея да предвиждам, да предсказвам.

Тя всичко познава на кафе.

От по- и „зная“ с наставката -вам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице познавам познаваме
второ лице познаваш познавате
трето лице познава познават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице познавах познавахме
второ лице познава познавахте
трето лице познава познаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице познавах познавахме
второ лице познаваше познавахте
трето лице познаваше познаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
познавай познавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познавал познавала познавало познавали
членувана познавалия познавалата познавалото познавалите
с пълен член познавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познавал познавала познавало познавали
членувана познавалия познавалата познавалото познавалите
с пълен член познавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познаван познавана познавано познавани
членувана познавания познаваната познаваното познаваните
с пълен член познаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана познаващ познаваща познаващо познаващи
членувана познаващия познаващата познаващото познаващите
с пълен член познаващият — — —
Деепричастие
познавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми позна́ваш, несв. и позна́я, св.
Източници