зна́я

1. Осведомен съм.

Зная, че тя ще дойде.
Зная какво се е случило.

2. Имам познания.

Знае много за самолетите.
Знае историята.
Знае езици.

3. (кого) Познавам добре.

Зная го от училище.
Зная го като добър човек.

4. Изпитвам, преживявам.

Не зная какво е любов.
Не зная почивка.

5. Мога да правя нещо, умея.

Зная да чета.

6. Спазвам някаква мярка, правила.

Зная си мярката.
Зная си мястото.

7. Помня нещо винаги, имам го предвид.

Зная, че си българин и българин ще си останеш.

8. За изразяване на неопределен признак.

Щял да ходи не знам къде си далеч.

знати старобългарски зна́я

старобълг. знати, знаѭ. Сродни думи: лит. žinoti, žinau, латв. zinu, zinat „зная“, санскрит jānāti „знае“, староперс. adānā „позна“, старовисоконем. irknaan, старогрц. γιγνώσκω „позна“ (аор. ἔγνω: старобълг. аор. позна), лат. nōscō, алб. njoh, гот. kann, тохар. knan „зная“, староирл. gnāth „познат“, ignad „непознат“ от ие. *g'enǝ-

  • известно ми е
  • чух
  • видях
  • научих
  • разбрах
  • осведомен съм
  • имам представа
  • разбирам
  • уверен съм
  • имам сведение
  • сведенията ми се простират
  • сигурен съм
  • положителен съм
  • имам знания
  • подготвен съм
  • научен съм
  • изучил съм
Господ знае

Никой не знае, не е известно.

Едно баба знае, едно си бае

При всички обстоятелства правя едно и също, което съм научил, с което съм свикнал.

Зная 2 и 200

Мога и с малко, и с много.

Всяка жаба да си знае гьола

Всеки да си знае мястото.

И баба знае така

Всеки може така, по този начин.

знаене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зная знаем
второ лице знаеш знаете
трето лице знае знаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице знаях знаяхме
второ лице зная знаяхте
трето лице зная знаяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице знаех знаехме
второ лице знаеше знаехте
трето лице знаеше знаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
знай знайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана знаял знаяла знаяло знаяли
членувана знаялия знаялата знаялото знаялите
с пълен член знаялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана знаел знаела знаело знаели
членувана знаелия знаелата знаелото знаелите
с пълен член знаелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана знаещ знаеща знаещо знаещи
членувана знаещия знаещата знаещото знаещите
с пълен член знаещият — — —
Деепричастие
знаейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зная
  • форми зна́еш, мин. св. зна́ях, мин. прич. зна́ял, несв.
Източници