чу́я

Да възприемам със слуха си звукове.

Виж:

*čuti праславянски чу́я

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице чуя чуем
второ лице чуеш чуете
трето лице чуе чуят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице чух чухме
второ лице чу чухте
трето лице чу чуха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице чуех чуехме
второ лице чуеше чуехте
трето лице чуеше чуеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
чуй чуйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чул чула чуло чули
членувана чулия чулата чулото чулите
с пълен член чулият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чуел чуела чуело чуели
членувана чуелия чуелата чуелото чуелите
с пълен член чуелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чут чута чуто чути
членувана чутия чутата чутото чутите
с пълен член чутият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне чуя
  • форми чу́еш, мин. св. чух, мин. прич. чул, св.
Източници