чу́вам

1. (какво) Възприемам със слуха си звукове.

Не чувам добре какво говориш.

2. Притежавам способност да възприемам със слуха си.

Той не чува по рождение.

3. (преносно) Научавам, узнавам, дочувам.

Чувам, че си щяла да се омъжваш.

4. Вслушвам се в съвет, съобразявам се с нечии думи.

Колко му говорих, но не иска и да чуе.

5. (диалектно, кого какво) Пазя, съхранявам.

Чувай го като очите си!

6. (диалектно, какво) Отглеждам.

Чувам десетина кокошки.

*čuvati праславянски чу́вам

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице чувам чуваме
второ лице чуваш чувате
трето лице чува чуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице чувах чувахме
второ лице чува чувахте
трето лице чува чуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице чувах чувахме
второ лице чуваше чувахте
трето лице чуваше чуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
чувай чувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чувал чувала чувало чували
членувана чувалия чувалата чувалото чувалите
с пълен член чувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чувал чувала чувало чували
членувана чувалия чувалата чувалото чувалите
с пълен член чувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чуван чувана чувано чувани
членувана чувания чуваната чуваното чуваните
с пълен член чуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чуващ чуваща чуващо чуващи
членувана чуващия чуващата чуващото чуващите
с пълен член чуващият — — —
Деепричастие
чувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне чу-вам
  • форми чу́ваш, несв. и чу́я, св.
Източници