търпя́

1. Понасям твърдо, безропотно.

Търпя болките.

2. Издържам в течение на известно време.

3. (какво) Примирявам се със съществуването на нещо.

Търпя нечии пропуски.

4. (кого какво) Примирявам се с проявите на някого, понасям съществуването му.

Не мога да го търпя.

5. (какво) Изпитвам нещо неприятно; изживявам.

Търпя несгоди и лишения.

6. (какво) Съвместим съм с нещо; допускам, позволявам.

Проектът търпи промени.
Работата не търпи отлагане.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице търпя търпим
второ лице търпиш търпите
трето лице търпи търпят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице търпях търпяхме
второ лице търпя търпяхте
трето лице търпя търпяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице търпях търпяхме
второ лице търпеше търпяхте
трето лице търпеше търпяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
търпи търпете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търпял търпяла търпяло търпели
членувана търпелия търпялата търпялото търпелите
с пълен член търпелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търпял търпяла търпяло търпели
членувана търпялия търпялата търпялото търпелите
с пълен член търпялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търпящ търпяща търпящо търпящи
членувана търпящия търпящата търпящото търпящите
с пълен член търпящият — — —
Деепричастие
търпейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тър-пя
  • форми търпи́ш, мин. св. търпя́х, мин. прич. търпя́л, несв.
Източник