държа́

1. (кого какво) След като взема/хвана в/с ръце, не изпускам.

Държа чанта.
Държа детето.

2. (кого какво) Поддържам, задържам, крепя, подкрепям.

Колоните държат цялата сграда.
Там ме държеше моето любопитство.

3. Принуждавам някой или нещо да остане на определено място или в определено положение, състояние.

Държах го под ключ.
Държа под напрежение.

4. (какво) Запазвам в положението, до което съм го довел.

Държа очите си отворени.

5. (кого какво) Пазя, запазвам.

Държеше още снимката му на огледалото си.

6. (преносно, разговорно) В силата си съм, мога да се справям.

Стар е, ама държи.

7. (преносно, разговорно, какво) Имам в стопанството си някакви животни.

Дядото държеше една крава и няколко кокошки.

8. (преносно, разговорно) Спазвам определена посока, не се отклонявам от направлението на придвижване.

Ти дръж на север, право на север!

9. (разговорно) Смятам за много важен, за много ценен; уважавам, милея.

Държа на него.
Държа на твоето участие.
Държа да учите.

10. (какво) Реализирам действието, което се съдържа в следващото съществително име.

Държа реч.
Държа изпити.

дръжати старобългарски държа́

старобълг. дръжати (~*dьržati).

Държа в ръцете си/ръката си (някого или нещо)

Под мой контрол е.

Държа в сянка (някого)

Не позволявам да се изяви; недооценявам.

Държа в шах

Държа под напрежение, в неизвестност някого, който е зависим от мен.

Държа изкъсо (някого)

(разговорно) Строг съм към някого.

Държа на дистанция/на (почетно) разстояние (някого)

Не позволявам на някого да се сближи с мен.

Държа под око

Наблюдавам непрекъснато някого, за да го контролирам.

Държа под чехъл

(разговорно) За жена — подчинявам мъжа си на своята власт.

Държа се нависоко

Горделив съм, надменен съм; надувам се.

Държа се на положение

Имам самочувствие и поведението ми съответства на реалното ми място в обществото.

Държа си езика (зад зъбите)

Въздържам се да говоря по определен въпрос (обикновено за да не засегна някого или за да не издам нечия тайна).

Държа на своето

Отстоявам мнението си.

Държа сметка

(на кого) Търся отговорност за постъпките на някого.

Държа сметка

(на какво) Следя точното количество.

Държа сметка

(за какво) Съобразявам се с нещо.

Държа страна

Поддържам с мнението си някакво становище.

Държат ми краката

Имам сили, мога сам да се справям (обикновено да ходя).

Държи ми влага

Спомням си някаква неприятна случка, която ми служи за поука.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице държа държим
второ лице държиш държите
трето лице държи държат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице държах държахме
второ лице държа държахте
трето лице държа държаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице държах държахме
второ лице държеше държахте
трето лице държеше държаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дръж дръжте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана държал държала държало държали
членувана държалия държалата държалото държалите
с пълен член държалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана държал държала държало държали
членувана държалия държалата държалото държалите
с пълен член държалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана държан държана държано държани
членувана държания държаната държаното държаните
с пълен член държаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана държащ държаща държащо държащи
членувана държащия държащата държащото държащите
с пълен член държащият — — —
Деепричастие
държейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дър-жа
  • форми държи́ш, мин. св. държа́х, мин. прич. държа́л, несв.
Източници
държа се

1. (за кого/за какво) Хванал съм се с ръце за нещо или за някого, за да запазя определено положение.

Държа се за стола.

2. За предмети — с помощта на някаква опора, на нещо поддържащо се крепя да не падна.

Чантата едва се държи на дръжката.

3. Стоя в някакво положение или състояние без промяна.

Мога да се държа на един крак цяла минута.

4. Владея се, контролирам се, крепя се, удържам.

Държах се да не покажа какво ми е.

5. (преносно) Следвам определено поведение.

Държа се неприлично.

6. (разговорно) Запазвам се, съхранявам се.

  • възвратен глагол