1.

и́мам

1. (кого, какво) Притежавам, разполагам с нещо.

Имам апартамент.
Имам много пари.
Имам много свободно време.
Имам диплома за висше образование.
Имам възможност да чета хубави книги.

2. (какво) Нося (обувки, дрехи).

Днес имам шапка.
Имам кожени ботуши.

3. Притежавам по природа.

Имаме четири крайника.

4. Притежавам качество, особеност.

Имам черна коса.
Имам слаб характер.
Имам талант.
Имам положение.
Имам власт.
Имам късмет.
Имам амбиции.
Имам смелост.

5. (кого) Притежавам в някакво отношение.

Имам майка.
Имам мъж.
Имам дъщеря.
Имам приятели.

6. (какво) Получавам от някого.

Днес имам писмо.
Имам телеграма.
Имам нареждане.
Имам добро място.
Имам задача.

7. (кого) Смятам за някакъв.

За глупав ли ме имаш?
Имам те за добър.

8. (разговорно, какво) Болен съм от нещо.

Имам жълтеница.
Имам грип.
Имам хрема.

9. (какво) Състоя се, съдържам.

Къщата има девет стаи.
Книгата има сто страници.
Костюмът има две части.

10. В съчетания.

Имам вид.
Имам грижи.
Имам интерес.
Имам навик.
Имам страх.
Имам събрание.
Имам отношения.
Имам работа.
Имам да чета.

11. (безлично) Съществува, налице е.

До блока има дървета.
В стаята има диван.
Има суша.
Има буря.
Има опасност.
Има шарка по децата.

12. (безлично) Случва се, осъществява се.

Има митинг.
Има събрание.

13. (безлично) Означава бъдещо осъществяване или интензивност на бъдещо действие.

Има да ходиш по екскурзии!
Има да плаче за изгубените пари!

*jьměti праславянски и́мам

Има ме (те, го, я, ни, ви, ги)

1. Съществувам, живея. 2. Присъствам. 3. Разг. Способен съм, ставам.

Да имаш да вземаш

(разговорно) Не съм съгласен, няма да направя това, което искаш.

Имам вземане-даване (с някого)

(разговорно) Имам някакви отношения.

Имам дебела глава

(разговорно) Инат съм.

Имам думата

Аз казвам какво ще стане.

Имам на сърце

(разговорно) 1. Обичам, влюбен съм в някого. 2. Много харесвам нещо, искам да го притежавам.

Имам предвид

Съобразявам се с нещо, с някого.

Имам перо

Умея да пиша, да съчинявам.

Имам сметка

Имам интерес, изгода.

Имам сърце

1. Способен съм хладнокръвно да правя нещо. 2. Имам дух, желание, амбиция.

Уста имам, език нямам

Не обичам да споря, да се разправям.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице имам имаме
второ лице имаш имате
трето лице има имат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице имах имахме
второ лице има имахте
трето лице има имаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице имах имахме
второ лице имаше имахте
трето лице имаше имаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
имай имайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана имал имала имало имали
членувана ималия ималата ималото ималите
с пълен член ималият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана имал имала имало имали
членувана ималия ималата ималото ималите
с пълен член ималият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иман имана имано имани
членувана имания иманата иманото иманите
с пълен член иманият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана имащ имаща имащо имащи
членувана имащия имащата имащото имащите
с пълен член имащият — — —
Деепричастие
имайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне имам
  • форми и́маш, несв.
Източници
имам се

разговорно

1. (за какъв) Смятам се, мисля се.

Имам се за добра.
Имам се за непостоянна.

2. (с кого) Имам близки или интимни връзки с някого.

Имаме се със съседите си.
Имам се с един колега.
Имаме се с него от пет години.
  • възвратен глагол

2.

има́м

Мохамедански духовник.

إِمَام арабски امام (imam) през османски турски има́м

  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. има́ми
Източници