състоя́ се

1. Само в трето лице. Съставен съм, съдържам, имам в състава си.

Групата се състои от осем човека.

2. Осъществявам се, ставам, извършвам се.

Срещата не се състоя.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице състоя се състоим се
второ лице състоиш се състоите се
трето лице състои се състоят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице състоях се състояхме се
второ лице състоя се състояхте се
трето лице състоя се състояха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице състоях се състояхме се
второ лице състоеше се състояхте се
трето лице състоеше се състояха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
състой се състойте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състоял състояла състояло състояли
членувана състоялия състоялата състоялото състоялите
с пълен член състоялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състоял състояла състояло състояли
членувана състоялия състоялата състоялото състоялите
с пълен член състоялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състоящ състояща състоящо състоящи
членувана състоящия състоящата състоящото състоящите
с пълен член състоящият — — —
Деепричастие
състоейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне със-тоя
  • форми състои́ш се, мин. св. състоя́х се, мин. прич. състоя́л се, несв.
Източник