притежа́вам

(кого, какво) Имам във свое владение, като своя собственост.

Притежавам пари.
Притежавам жена.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притежавам притежаваме
второ лице притежаваш притежавате
трето лице притежава притежават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притежавах притежавахме
второ лице притежава притежавахте
трето лице притежава притежаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притежавах притежавахме
второ лице притежаваше притежавахте
трето лице притежаваше притежаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притежавай притежавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притежавал притежавала притежавало притежавали
членувана притежавалия притежавалата притежавалото притежавалите
с пълен член притежавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притежавал притежавала притежавало притежавали
членувана притежавалия притежавалата притежавалото притежавалите
с пълен член притежавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притежаван притежавана притежавано притежавани
членувана притежавания притежаваната притежаваното притежаваните
с пълен член притежаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притежаващ притежаваща притежаващо притежаващи
членувана притежаващия притежаващата притежаващото притежаващите
с пълен член притежаващият — — —
Деепричастие
притежавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-те-жа-вам
  • форми притежаваш, несв.
Източник