1.

разпола́гам

1. (кого какво) Поставям, намествам различни неща или хора.

Разполагам мебели.
Разположих гостите в двете стаи.

2. (преносно) Предразполагам, подготвям.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разполагам разполагаме
второ лице разполагаш разполагате
трето лице разполага разполагат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разполагах разполагахме
второ лице разполага разполагахте
трето лице разполага разполагаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разполагах разполагахме
второ лице разполагаше разполагахте
трето лице разполагаше разполагаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разполагай разполагайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполагал разполагала разполагало разполагали
членувана разполагалия разполагалата разполагалото разполагалите
с пълен член разполагалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполагал разполагала разполагало разполагали
членувана разполагалия разполагалата разполагалото разполагалите
с пълен член разполагалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполаган разполагана разполагано разполагани
членувана разполагания разполаганата разполаганото разполаганите
с пълен член разполаганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполагащ разполагаща разполагащо разполагащи
членувана разполагащия разполагащата разполагащото разполагащите
с пълен член разполагащият — — —
Деепричастие
разполагайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-по-ла-гам
  • форми разполагаш, несв. и разположа, св.
Източник
разполагам се

Настанявам се.

Разположих се в креслото.
  • възвратен глагол
  • форми разположа се

2.

разпола́гам

1. (с какво) Притежавам нещо, имам го под ръка.

Разполагаме с речници.

2. Владея, господарствам над нещо или над някого.

Винаги мога да разполагам с него.

3. (остаряло) Живея богато, охолно, в излишество.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разполагам разполагаме
второ лице разполагаш разполагате
трето лице разполага разполагат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разполагах разполагахме
второ лице разполага разполагахте
трето лице разполага разполагаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разполагах разполагахме
второ лице разполагаше разполагахте
трето лице разполагаше разполагаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разполагай разполагайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполагал разполагала разполагало разполагали
членувана разполагалия разполагалата разполагалото разполагалите
с пълен член разполагалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполагал разполагала разполагало разполагали
членувана разполагалия разполагалата разполагалото разполагалите
с пълен член разполагалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполаган разполагана разполагано разполагани
членувана разполагания разполаганата разполаганото разполаганите
с пълен член разполаганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разполагащ разполагаща разполагащо разполагащи
членувана разполагащия разполагащата разполагащото разполагащите
с пълен член разполагащият — — —
Деепричастие
разполагайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми разполагаш, несв.
Източник