подго́твям

1. (кого какво) Правя да стане готов.

Подготвям доклада си.
Подготвям реч.
Подготвям го за изпит.

2. (кого) Предразполагам някого отрано за нещо сериозно, тежко, за да го понесе по-леко.

подготвяне — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице подготвям подготвяме
второ лице подготвяш подготвяте
трето лице подготвя подготвят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице подготвях подготвяхме
второ лице подготвя подготвяхте
трето лице подготвя подготвяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице подготвях подготвяхме
второ лице подготвяше подготвяхте
трето лице подготвяше подготвяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
подготвяй подготвяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подготвял подготвяла подготвяло подготвяли
членувана подготвялия подготвялата подготвялото подготвялите
с пълен член подготвялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подготвял подготвяла подготвяло подготвяли
членувана подготвялия подготвялата подготвялото подготвялите
с пълен член подготвялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подготвян подготвяна подготвяно подготвяни
членувана подготвяния подготвяната подготвяното подготвяните
с пълен член подготвяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подготвящ подготвяща подготвящо подготвящи
членувана подготвящия подготвящата подготвящото подготвящите
с пълен член подготвящият — — —
Деепричастие
подготвяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне под-гот-вям
  • форми подго́твяш, несв. и подго́твя, св.
Източник
подготвям се

Готвя се.

  • възвратен глагол
  • форми подготвя се