тъкмя́

разговорно

1. (кого какво) Подреждам, нагласям.

Тъкмя огнището.
Защо я тъкмиш като за сватба?

2. (какво) Смятам да извърша нещо; замислям, кроя.

Пак тъкмиш някоя изненада.

3. (кого, за кого) Замислям да оженя.

За кого тъкмят сестра ти?
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тъкмя тъкмим
второ лице тъкмиш тъкмите
трето лице тъкми тъкмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тъкмих тъкмихме
второ лице тъкми тъкмихте
трето лице тъкми тъкмиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тъкмях тъкмяхме
второ лице тъкмеше тъкмяхте
трето лице тъкмеше тъкмяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тъкми тъкмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъкмил тъкмила тъкмило тъкмили
членувана тъкмилия тъкмилата тъкмилото тъкмилите
с пълен член тъкмилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъкмял тъкмяла тъкмяло тъкмели
членувана тъкмялия тъкмялата тъкмялото тъкмелите
с пълен член тъкмялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъкмен тъкмена тъкмено тъкмени
членувана тъкмения тъкмената тъкменото тъкмените
с пълен член тъкменият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъкмящ тъкмяща тъкмящо тъкмящи
членувана тъкмящия тъкмящата тъкмящото тъкмящите
с пълен член тъкмящият — — —
Деепричастие
тъкмейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тък-мя
  • форми тъкми́ш, мин. св. тъкми́х, мин. прич. тъкми́л, несв.
Източник