възнамеря́вам

Имам намерение; мисля, замислям, обмислям.

Какво възнамеряваш да направиш?
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възнамерявам възнамеряваме
второ лице възнамеряваш възнамерявате
трето лице възнамерява възнамеряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възнамерявах възнамерявахме
второ лице възнамерява възнамерявахте
трето лице възнамерява възнамеряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възнамерявах възнамерявахме
второ лице възнамеряваше възнамерявахте
трето лице възнамеряваше възнамеряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възнамерявай възнамерявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възнамерявал възнамерявала възнамерявало възнамерявали
членувана възнамерявалия възнамерявалата възнамерявалото възнамерявалите
с пълен член възнамерявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възнамерявал възнамерявала възнамерявало възнамерявали
членувана възнамерявалия възнамерявалата възнамерявалото възнамерявалите
с пълен член възнамерявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възнамеряващ възнамеряваща възнамеряващо възнамеряващи
членувана възнамеряващия възнамеряващата възнамеряващото възнамеряващите
с пълен член възнамеряващият — — —
Деепричастие
възнамерявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-на-ме-ря-вам
  • форми възнамеря́ваш, несв.
Източник