черта́я

1. Правя, поставям черта.

Чертая с чадъра по пясъка.

2. (какво) Правя чертеж.

Чертая проект на къща.

3. (какво) Описвам, отбелязвам.

Светлините на автомобилите чертаеха цветни линии в мъглата.
чертане — съществително име Машинно чертане.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице чертая чертаем
второ лице чертаеш чертаете
трето лице чертае чертаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице чертах чертахме
второ лице черта чертахте
трето лице черта чертаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице чертаех чертаехме
второ лице чертаеше чертаехте
трето лице чертаеше чертаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
чертай чертайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чертал чертала чертало чертали
членувана черталия черталата черталото черталите
с пълен член черталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чертаел чертаела чертаело чертаели
членувана чертаелия чертаелата чертаелото чертаелите
с пълен член чертаелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чертаещ чертаеща чертаещо чертаещи
членувана чертаещия чертаещата чертаещото чертаещите
с пълен член чертаещият — — —
Деепричастие
чертаейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне чер-тая
  • форми черта́еш, мин. св. черта́х, мин. прич. черта́л, несв.
Източник