начерта́вам

1. (какво) Чертая нещо докрай, до завършен вид.

Начертах два триъгълника.

2. (какво) Чертая, колкото е необходимо, в достатъчно количество, много.

Начертах цялата дъска.

3. (какво, преносно) Определям, посочвам.

Той начерта пътя за по-нататъшното развитие на фирмата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице начертавам начертаваме
второ лице начертаваш начертавате
трето лице начертава начертават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице начертавах начертавахме
второ лице начертава начертавахте
трето лице начертава начертаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице начертавах начертавахме
второ лице начертаваше начертавахте
трето лице начертаваше начертаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
начертавай начертавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начертавал начертавала начертавало начертавали
членувана начертавалия начертавалата начертавалото начертавалите
с пълен член начертавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начертавал начертавала начертавало начертавали
членувана начертавалия начертавалата начертавалото начертавалите
с пълен член начертавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начертаван начертавана начертавано начертавани
членувана начертавания начертаваната начертаваното начертаваните
с пълен член начертаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начертаващ начертаваща начертаващо начертаващи
членувана начертаващия начертаващата начертаващото начертаващите
с пълен член начертаващият — — —
Деепричастие
начертавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-чер-та-вам
  • форми начерта́ваш, несв. и начерта́я, св.
Източник