възпита́вам

1. (кого какво) Системно въздействам, влияя, за да формирам нечий характер.

Мислех си, че съм успял да възпитам културен човек.

2. (какво, у кого) Внушавам, приучвам.

Възпитах у него уважение към възрастните хора.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възпитавам възпитаваме
второ лице възпитаваш възпитавате
трето лице възпитава възпитават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възпитавах възпитавахме
второ лице възпитава възпитавахте
трето лице възпитава възпитаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възпитавах възпитавахме
второ лице възпитаваше възпитавахте
трето лице възпитаваше възпитаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възпитавай възпитавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпитавал възпитавала възпитавало възпитавали
членувана възпитавалия възпитавалата възпитавалото възпитавалите
с пълен член възпитавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпитавал възпитавала възпитавало възпитавали
членувана възпитавалия възпитавалата възпитавалото възпитавалите
с пълен член възпитавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпитаван възпитавана възпитавано възпитавани
членувана възпитавания възпитаваната възпитаваното възпитаваните
с пълен член възпитаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпитаващ възпитаваща възпитаващо възпитаващи
членувана възпитаващия възпитаващата възпитаващото възпитаващите
с пълен член възпитаващият — — —
Деепричастие
възпитавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-пи-та-вам
  • форми възпита́ваш, несв. и възпи́там, св.
Източник