дреси́рам

1. (какво) Обучавам животно да изпълнява заповеди.

2. (преносно, разговорно, кого) Насаждам навици според своята воля.

Така е дресирала мъжа си.
дресиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дресирам дресираме
второ лице дресираш дресирате
трето лице дресира дресират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дресирах дресирахме
второ лице дресира дресирахте
трето лице дресира дресираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дресирах дресирахме
второ лице дресираше дресирахте
трето лице дресираше дресираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дресирай дресирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дресирал дресирала дресирало дресирали
членувана дресиралия дресиралата дресиралото дресиралите
с пълен член дресиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дресирал дресирала дресирало дресирали
членувана дресиралия дресиралата дресиралото дресиралите
с пълен член дресиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дресиран дресирана дресирано дресирани
членувана дресирания дресираната дресираното дресираните
с пълен член дресираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дресиращ дресираща дресиращо дресиращи
членувана дресиращия дресиращата дресиращото дресиращите
с пълен член дресиращият — — —
Деепричастие
дресирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне дре-си-рам
  • форми дреси́раш, несв. и св.
Източник