зага́твам

1. (за какво) Споменавам със заобикалки; намеквам.

Загатна ѝ за чувствата си, но тя се престори, че не разбра.

2. (какво) Споменавам бегло, без да изяснявам.

Този въпрос само го загатнахме.
загатване — съществително име
загатнат — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице загатвам загатваме
второ лице загатваш загатвате
трето лице загатва загатват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице загатвах загатвахме
второ лице загатва загатвахте
трето лице загатва загатваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице загатвах загатвахме
второ лице загатваше загатвахте
трето лице загатваше загатваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
загатвай загатвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана загатвал загатвала загатвало загатвали
членувана загатвалия загатвалата загатвалото загатвалите
с пълен член загатвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана загатвал загатвала загатвало загатвали
членувана загатвалия загатвалата загатвалото загатвалите
с пълен член загатвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана загатван загатвана загатвано загатвани
членувана загатвания загатваната загатваното загатваните
с пълен член загатваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана загатващ загатваща загатващо загатващи
членувана загатващия загатващата загатващото загатващите
с пълен член загатващият — — —
Деепричастие
загатвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-гат-вам
  • форми зага́тваш, несв. и зага́тна, св.
Източник