предвеща́вам

Вещая, предричам.

предвещаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице предвещавам предвещаваме
второ лице предвещаваш предвещавате
трето лице предвещава предвещават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице предвещавах предвещавахме
второ лице предвещава предвещавахте
трето лице предвещава предвещаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице предвещавах предвещавахме
второ лице предвещаваше предвещавахте
трето лице предвещаваше предвещаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
предвещавай предвещавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвещавал предвещавала предвещавало предвещавали
членувана предвещавалия предвещавалата предвещавалото предвещавалите
с пълен член предвещавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвещавал предвещавала предвещавало предвещавали
членувана предвещавалия предвещавалата предвещавалото предвещавалите
с пълен член предвещавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвещаван предвещавана предвещавано предвещавани
членувана предвещавания предвещаваната предвещаваното предвещаваните
с пълен член предвещаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвещаващ предвещаваща предвещаващо предвещаващи
членувана предвещаващия предвещаващата предвещаващото предвещаващите
с пълен член предвещаващият — — —
Деепричастие
предвещавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пред-ве-ща-вам
  • форми предвещаваш, несв. и предвещая, св.
Източник