предвестя́вам

(кого, какво) Съобщавам, известявам, сигнализирам предварително за нещо; предизвестявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице предвестявам предвестяваме
второ лице предвестяваш предвестявате
трето лице предвестява предвестяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице предвестявах предвестявахме
второ лице предвестява предвестявахте
трето лице предвестява предвестяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице предвестявах предвестявахме
второ лице предвестяваше предвестявахте
трето лице предвестяваше предвестяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
предвестявай предвестявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвестявал предвестявала предвестявало предвестявали
членувана предвестявалия предвестявалата предвестявалото предвестявалите
с пълен член предвестявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвестявал предвестявала предвестявало предвестявали
членувана предвестявалия предвестявалата предвестявалото предвестявалите
с пълен член предвестявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвестяван предвестявана предвестявано предвестявани
членувана предвестявания предвестяваната предвестяваното предвестяваните
с пълен член предвестяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвестяващ предвестяваща предвестяващо предвестяващи
членувана предвестяващия предвестяващата предвестяващото предвестяващите
с пълен член предвестяващият — — —
Деепричастие
предвестявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пред-вес-тя-вам
  • форми предвестяваш, несв. и предвестя, св.
Източник