внуша́вам

1. (какво, на кого) Влияя върху съзнанието с цел да наложа определено убеждение или поведение.

Непрекъснато му внушавам, че трябва да учи упорито.

2. (какво, на кого) Вдъхвам, будя, предизвиквам, натрапвам.

Внушавам страх у подчинените си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице внушавам внушаваме
второ лице внушаваш внушавате
трето лице внушава внушават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице внушавах внушавахме
второ лице внушава внушавахте
трето лице внушава внушаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице внушавах внушавахме
второ лице внушаваше внушавахте
трето лице внушаваше внушаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
внушавай внушавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана внушавал внушавала внушавало внушавали
членувана внушавалия внушавалата внушавалото внушавалите
с пълен член внушавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана внушавал внушавала внушавало внушавали
членувана внушавалия внушавалата внушавалото внушавалите
с пълен член внушавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана внушаван внушавана внушавано внушавани
членувана внушавания внушаваната внушаваното внушаваните
с пълен член внушаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана внушаващ внушаваща внушаващо внушаващи
членувана внушаващия внушаващата внушаващото внушаващите
с пълен член внушаващият — — —
Деепричастие
внушавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вну-ша-вам
  • форми внуша́ваш, несв. и внуша́, св.
Източник
внушавам си

Натрапвам на съзнанието си, втълпявам си.

Внушил си е, че всички го преследват.
  • възвратен глагол
  • форми внуша си