инспири́рам

1. (какво) Подбуждам, подстрекавам.

Инспирирам заговор.

2. (какво) За техническо устройство — всмуквам въздух или газ.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице инспирирам инспирираме
второ лице инспирираш инспирирате
трето лице инспирира инспирират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице инспирирах инспирирахме
второ лице инспирира инспирирахте
трето лице инспирира инспирираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице инспирирах инспирирахме
второ лице инспирираше инспирирахте
трето лице инспирираше инспирираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
инспирирай инспирирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инспирирал инспирирала инспирирало инспирирали
членувана инспириралия инспириралата инспириралото инспириралите
с пълен член инспириралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инспирирал инспирирала инспирирало инспирирали
членувана инспириралия инспириралата инспириралото инспириралите
с пълен член инспириралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инспириран инспирирана инспирирано инспирирани
членувана инспирирания инспирираната инспирираното инспирираните
с пълен член инспирираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инспириращ инспирираща инспириращо инспириращи
членувана инспириращия инспириращата инспириращото инспириращите
с пълен член инспириращият — — —
Деепричастие
инспирирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ин-с-пи-ри-рам
  • форми инспири́раш, несв. и св.
Източник