продикту́вам

(какво) Диктувам изцяло, докрай.

Продиктувах писмото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице продиктувам продиктуваме
второ лице продиктуваш продиктувате
трето лице продиктува продиктуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице продиктувах продиктувахме
второ лице продиктува продиктувахте
трето лице продиктува продиктуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице продиктувах продиктувахме
второ лице продиктуваше продиктувахте
трето лице продиктуваше продиктуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
продиктувай продиктувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана продиктувал продиктувала продиктувало продиктували
членувана продиктувалия продиктувалата продиктувалото продиктувалите
с пълен член продиктувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана продиктувал продиктувала продиктувало продиктували
членувана продиктувалия продиктувалата продиктувалото продиктувалите
с пълен член продиктувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана продиктуван продиктувана продиктувано продиктувани
членувана продиктувания продиктуваната продиктуваното продиктуваните
с пълен член продиктуваният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне про-дик-ту-вам
  • форми продиктуваш, св.
Източник