разпоре́ждам

(какво, на кого) Заповядвам на много хора (обикновено на подчинени); нареждам.

разпореждане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпореждам разпореждаме
второ лице разпореждаш разпореждате
трето лице разпорежда разпореждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпореждах разпореждахме
второ лице разпорежда разпореждахте
трето лице разпорежда разпореждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпореждах разпореждахме
второ лице разпореждаше разпореждахте
трето лице разпореждаше разпореждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпореждай разпореждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпореждал разпореждала разпореждало разпореждали
членувана разпореждалия разпореждалата разпореждалото разпореждалите
с пълен член разпореждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпореждал разпореждала разпореждало разпореждали
членувана разпореждалия разпореждалата разпореждалото разпореждалите
с пълен член разпореждалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпореждащ разпореждаща разпореждащо разпореждащи
членувана разпореждащия разпореждащата разпореждащото разпореждащите
с пълен член разпореждащият — — —
Деепричастие
разпореждайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-по-реж-дам
  • форми разпореждаш, несв. и разпоредя, св.
Източник
разпореждам се

1. Разпореждам.

2. Държа се като господар някъде, като се опитвам да се налагам над други хора.

  • възвратен глагол
  • форми разпоредя се