натра́пвам

(какво/кого, на кого) Принуждавам да приеме нещо, налагам.

Натрапиха му я за жена.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натрапвам натрапваме
второ лице натрапваш натрапвате
трето лице натрапва натрапват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натрапвах натрапвахме
второ лице натрапва натрапвахте
трето лице натрапва натрапваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натрапвах натрапвахме
второ лице натрапваше натрапвахте
трето лице натрапваше натрапваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натрапвай натрапвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрапвал натрапвала натрапвало натрапвали
членувана натрапвалия натрапвалата натрапвалото натрапвалите
с пълен член натрапвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрапвал натрапвала натрапвало натрапвали
членувана натрапвалия натрапвалата натрапвалото натрапвалите
с пълен член натрапвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрапван натрапвана натрапвано натрапвани
членувана натрапвания натрапваната натрапваното натрапваните
с пълен член натрапваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрапващ натрапваща натрапващо натрапващи
членувана натрапващия натрапващата натрапващото натрапващите
с пълен член натрапващият — — —
Деепричастие
натрапвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нат-рап-вам
  • форми натра́пваш, несв. и натра́пя, св.
Източник
натрапвам се

1. Налагам се някъде, без да съм желан.

Тя се натрапва на всички компании.

2. За мисъл, чувство — налагам се, появявам се въпреки желанието на някого.

  • възвратен глагол
  • форми натрапя се