принужда́вам

(кого) Насилвам някого да извърши нещо; заставям.

Принудиха я да подпише.
принуждаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице принуждавам принуждаваме
второ лице принуждаваш принуждавате
трето лице принуждава принуждават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице принуждавах принуждавахме
второ лице принуждава принуждавахте
трето лице принуждава принуждаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице принуждавах принуждавахме
второ лице принуждаваше принуждавахте
трето лице принуждаваше принуждаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
принуждавай принуждавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана принуждавал принуждавала принуждавало принуждавали
членувана принуждавалия принуждавалата принуждавалото принуждавалите
с пълен член принуждавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана принуждавал принуждавала принуждавало принуждавали
членувана принуждавалия принуждавалата принуждавалото принуждавалите
с пълен член принуждавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана принуждаван принуждавана принуждавано принуждавани
членувана принуждавания принуждаваната принуждаваното принуждаваните
с пълен член принуждаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана принуждаващ принуждаваща принуждаващо принуждаващи
членувана принуждаващия принуждаващата принуждаващото принуждаващите
с пълен член принуждаващият — — —
Деепричастие
принуждавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-нуж-да-вам
  • форми принуждаваш, несв. и принудя, св.
Източник