заста́вям

(кого) Карам да направи нещо против волята си; принуждавам.

Учителят го застави да излезе от стаята.
Обстоятелствата го заставиха да учи английски.
Болестта я заставяше да стои вкъщи.
заставен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заставям заставяме
второ лице заставяш заставяте
трето лице заставя заставят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заставях заставяхме
второ лице заставя заставяхте
трето лице заставя заставяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заставях заставяхме
второ лице заставяше заставяхте
трето лице заставяше заставяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заставяй заставяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заставял заставяла заставяло заставяли
членувана заставялия заставялата заставялото заставялите
с пълен член заставялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заставял заставяла заставяло заставяли
членувана заставялия заставялата заставялото заставялите
с пълен член заставялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заставян заставяна заставяно заставяни
членувана заставяния заставяната заставяното заставяните
с пълен член заставяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заставящ заставяща заставящо заставящи
членувана заставящия заставящата заставящото заставящите
с пълен член заставящият — — —
Деепричастие
заставяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зас-та-вям
  • форми заста́вяш, несв. и заста́вя, св.
Източник