наме́ствам

1. (какво) Поставям нещо на определеното му място; нагласям, натъкмявам.

2. Замествам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намествам наместваме
второ лице наместваш намествате
трето лице намества наместват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намествах намествахме
второ лице намества намествахте
трето лице намества наместваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намествах намествахме
второ лице наместваше намествахте
трето лице наместваше наместваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намествай намествайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намествал намествала намествало намествали
членувана намествалия намествалата намествалото намествалите
с пълен член намествалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намествал намествала намествало намествали
членувана намествалия намествалата намествалото намествалите
с пълен член намествалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наместван намествана намествано намествани
членувана намествания наместваната наместваното наместваните
с пълен член наместваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наместващ наместваща наместващо наместващи
членувана наместващия наместващата наместващото наместващите
с пълен член наместващият — — —
Деепричастие
намествайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-мес-т-вам
  • форми наме́стваш, несв. и наме́стя, св.
Източник
намествам се

Заемам определеното ми място, сядам.

Наместих се удобно в креслото.
  • възвратен глагол
  • форми наместя се