взе́мам

1. (какво) Поемам с ръце.

Вземи тая книга и я сложи в библиотеката.

2. (какво) Поемам с уста; поглъщам, ям, пия.

Лекарства вземаш ли?
Вземам аналгин.
Вземам отрова.

3. (кого какво) Водя, отнасям със себе си.

Като отида на гости, ще ви взема и вас.
Ще ме вземете ли до града?
Вземай чантата и бягай!

4. (какво) Получавам, придобивам; купувам.

Колко вземаш на месец?
Откъде взехте черешите?

5. (кого какво) Приемам, прибирам; назначавам.

Взех това котенце да го гледам.
Взех го на квартира.
Взеха го на работа в министерството.

6. (разговорно, кого) Женя се.

Кой ще я вземе такава грозница?

7. (какво) Качвам се да пътувам.

Вземам автобуса.
Ще взема влак.

8. (разговорно, какво) Успешно издържам.

Взе ли изпита?

9. Почвам, започвам.

Взе да пише по-добре.

възѩти старобългарски взе́мам

старобълг. възѩти, възьмѫ < *vъz-jenti, *vъz-jьmon ~ старобълг. ѥмлѭ, имати.

Вземам/взема интервю

Интервюирам.

Вземам/взема преднина

Изпреварвам.

Вземам/взема решение

Решавам.

Вземам/взема участие

Участвам.

Вземам/взема акъла (на някого)

(разговорно) Смайвам, учудвам (някого).

Вземам/взема властта

Идвам на власт.

Вземам/взема (малко) въздух

(разговорно) Поразведрявам се, почивам си за кратко навън.

Вземам/взема (си) довиждане

Разделям се, сбогувам се.

Вземам/взема думата

Изказвам се.

Вземам/взема душ

Къпя се под душ.

Вземам/взема здравето (на някого)

(разговорно) Искам много от някого, не му давам мира.

Вземам/взема мерки

Предприемам извършване на нещо необходимо.

Вземам/взема мярка

Определям размера, необходим за изработване на дреха, обувки или предмет, мебел.

Вземам/взема отношение

Казвам своето мнение.

Вземам/взема под внимание

Съобразявам се.

Вземам/взема предвид

Съобразявам се, отчитам.

Вземам/взема си бележка

Съгласявам се с критика, укор.

Вземам/взема страха (на някого)

(разговорно) Уплашвам.

Вземам/взема уроци

Посещавам уроци срещу заплащане.

Взел-дал

(разговорно) Изгубил сили, изнемощял.

Вземане-даване

(разговорно) Взаимоотношения, връзки.

вземане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вземам вземаме
второ лице вземаш вземате
трето лице взема вземат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вземах вземахме
второ лице взема вземахте
трето лице взема вземаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вземах вземахме
второ лице вземаше вземахте
трето лице вземаше вземаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вземай вземайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вземал вземала вземало вземали
членувана вземалия вземалата вземалото вземалите
с пълен член вземалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вземал вземала вземало вземали
членувана вземалия вземалата вземалото вземалите
с пълен член вземалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вземан вземана вземано вземани
членувана вземания вземаната вземаното вземаните
с пълен член вземаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вземащ вземаща вземащо вземащи
членувана вземащия вземащата вземащото вземащите
с пълен член вземащият — — —
Деепричастие
вземайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне взе-мам
  • форми взе́маш, несв. и взе́ма, св.
Източници
вземам се

1. (разговорно) Появявам се.

Откъде се взе пък тоя!

2. (разговорно) Смятам се, мисля се, възприемам се.

Ти май се взе много на сериозно.
  • възвратен глагол
  • форми взема се
вземам си

Купувам за себе си.

Взехме си нов телевизор.
  • възвратен глагол
  • форми взема си