зади́гам

1. (разговорно, какво) Отмъквам, открадвам.

Крадецът задигнал пари и ценни предмети.

2. Започвам да дигам.

Децата едно след друго задигаха ръце.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице задигам задигаме
второ лице задигаш задигате
трето лице задига задигат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице задигах задигахме
второ лице задига задигахте
трето лице задига задигаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице задигах задигахме
второ лице задигаше задигахте
трето лице задигаше задигаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
задигай задигайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задигал задигала задигало задигали
членувана задигалия задигалата задигалото задигалите
с пълен член задигалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задигал задигала задигало задигали
членувана задигалия задигалата задигалото задигалите
с пълен член задигалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задиган задигана задигано задигани
членувана задигания задиганата задиганото задиганите
с пълен член задиганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задигащ задигаща задигащо задигащи
членувана задигащия задигащата задигащото задигащите
с пълен член задигащият — — —
Деепричастие
задигайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ди-гам
  • форми зади́гаш, несв. и зади́гна, св.
Източник