заби́рам

1. (какво) Започвам да бера.

Вчера сме забрали черешата.

2. Загноявам.

Раната забра.

3. (диалектно, кого какво) Подкарвам; подбирам.

Забери децата със себе си.

4. (преносно, какво) Завличам, като отнасям или разпилявам.

Дългата му дреха забираше снега с краищата си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забирам забираме
второ лице забираш забирате
трето лице забира забират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забирах забирахме
второ лице забира забирахте
трето лице забира забираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забирах забирахме
второ лице забираше забирахте
трето лице забираше забираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забирай забирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забирал забирала забирало забирали
членувана забиралия забиралата забиралото забиралите
с пълен член забиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забирал забирала забирало забирали
членувана забиралия забиралата забиралото забиралите
с пълен член забиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забиран забирана забирано забирани
членувана забирания забираната забираното забираните
с пълен член забираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забиращ забираща забиращо забиращи
членувана забиращия забиращата забиращото забиращите
с пълен член забиращият — — —
Деепричастие
забирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-би-рам
  • форми заби́раш, несв. и забера́, св.
Източник