наруга́вам

(кого, какво) Ругая много.

Наругах го, задето ме измами.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наругавам наругаваме
второ лице наругаваш наругавате
трето лице наругава наругават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наругавах наругавахме
второ лице наругава наругавахте
трето лице наругава наругаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наругавах наругавахме
второ лице наругаваше наругавахте
трето лице наругаваше наругаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наругавай наругавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наругавал наругавала наругавало наругавали
членувана наругавалия наругавалата наругавалото наругавалите
с пълен член наругавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наругавал наругавала наругавало наругавали
членувана наругавалия наругавалата наругавалото наругавалите
с пълен член наругавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наругаван наругавана наругавано наругавани
членувана наругавания наругаваната наругаваното наругаваните
с пълен член наругаваният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-ру-га-вам
  • форми наруга́ваш, несв. и наруга́я, св.
Източник