ска́рвам

(кого) Предизвиквам свада, кавга между познати, близки или приятели; смразявам.

Скарах ги така, че години наред не си проговориха.
скарване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скарвам скарваме
второ лице скарваш скарвате
трето лице скарва скарват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скарвах скарвахме
второ лице скарва скарвахте
трето лице скарва скарваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скарвах скарвахме
второ лице скарваше скарвахте
трето лице скарваше скарваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скарвай скарвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скарвал скарвала скарвало скарвали
членувана скарвалия скарвалата скарвалото скарвалите
с пълен член скарвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скарвал скарвала скарвало скарвали
членувана скарвалия скарвалата скарвалото скарвалите
с пълен член скарвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скарван скарвана скарвано скарвани
членувана скарвания скарваната скарваното скарваните
с пълен член скарваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скарващ скарваща скарващо скарващи
членувана скарващия скарващата скарващото скарващите
с пълен член скарващият — — —
Деепричастие
скарвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне скар-вам
  • форми скарваш, несв. и скарам, св.
Източник
скарвам се

1. (на кого) Карам се еднократно.

Скараха и се, че е закъсняла.

2. (с кого) Преставам да съм близък; смразявам се, спречквам се, сдърпвам се, разсърдвам се.

Скараха се за половин декар лозе.
  • възвратен глагол
  • форми скарам се