изруга́вам

Изказвам ругатня.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изругавам изругаваме
второ лице изругаваш изругавате
трето лице изругава изругават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изругавах изругавахме
второ лице изругава изругавахте
трето лице изругава изругаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изругавах изругавахме
второ лице изругаваше изругавахте
трето лице изругаваше изругаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изругавай изругавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изругавал изругавала изругавало изругавали
членувана изругавалия изругавалата изругавалото изругавалите
с пълен член изругавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изругавал изругавала изругавало изругавали
членувана изругавалия изругавалата изругавалото изругавалите
с пълен член изругавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изругаващ изругаваща изругаващо изругаващи
членувана изругаващия изругаващата изругаващото изругаващите
с пълен член изругаващият — — —
Деепричастие
изругавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ру-га-вам
  • форми изруга́ваш, несв. и изруга́я, св.
Източник